В началото на 18-ти век Залцбург е църковен център, управляван от принц-архиепископ. Най-забележителният принос на града към европейката култура е непрестанната поддръжка от страна на управата му към всички изкуства, особено към музиката. Заради нея, Залцбург се превръща във “велик музикален град”, облагороден от
Залцбург: Литография на Антон Амон по картината на Франц фон Науман от 1791 г.
влиянието на такива музикални центрове като Венеция, Милано и Мантуа от една страна и Виена и Прага от друга.
Леополд Моцарт работи като цигулар в оркестъра на архиепископа на Залцбург, когато на 27 януари 1756 г. съпругата му Анна-Мария ражда син. В Католическия календар този ден се почита като Денят на Св. Йоан Кръстител, Патриарх на Константинопол и патрон на ораторите, известен още като Готлиб. Готлиб означава “Любимец на Бога”, а на латински звучи “Амадеус”.
Леополд Моцарт, изобразен на неподписан портрет, рисуван около 1765 г.
Така момчето получава името, с което ще се подписва до края на живота си и ще остане в историята:
Анна-Мария Моцарт, изобразена на неподписан портрет, рисуван около 1775 г.
Волфганг - в чест на дядо си по майчина линия, АМАДЕУС – любимец на Бога, МОЦАРТ.
Малко се знае за първите години от живота на Волфганг. По това време баща му е бил концентриран върху музикалната си кариера и преподавателска дейност. Точно тогава той дава първите насоки в музиката на по-голямата сестра на Волфганг – Мария-Анна (родена на 30 юли 1751 г.), наричана в семейството Нанерл. Едва навършила седем години, Леополд започва да я обучава да свири на клавесин, скоро открива нейната музикална дарба и продължава обучението със серия от пиеси, които сам пише за нея. Уроците по музика скоро привличат любопитството на невръстния Волфганг. По-късно Нанерл пише в дневника си:
Мария-Анна "Нанерл" Моцарт, заедно с баща си и брат си на семеен портрет от 1780-81 г.
“Тригодишният Волфганг често прекарваше дълги часове край клавесина, опитвайки се да изсвири акорди, макар че едва достигаше клавишите. А удоволствието, което изпитваше беше очевидно.”
Разпознавайки изключителните музикални способности на децата си, Леополд започва да полага допълнителни усилия в обучението им. Той се превръща в обичащ, но изключително строг наставник. Според него младите музиканти трябва да се научат да носят “желязната дреха” на дисциплината. Децата от своя страна, едва ли някога биха разбрали, че животът им би могъл да бъде и друг. Волфганг, без съмнение, изпитва удоволствие от допълнителното внимание и открива огромното удовлетворение от ученето. Това е началото на една връзка между баща и син, която никога няма да бъде разрушена и старта на една невероятна кариера, която заедно ще изградят.

Ръкопис на първата композиция на Моцарт
Едва петгодишен Моцарт създава своята първа композиция. На шестгодишна възраст започва да свири пред публика в Мюнхен и Виена, включително пред императорското семейство. С появяването му на музикалната сцена се появява и думата вундеркинд (от немски “дете-чудо”). И до днес тази дума остава като нарицателно за дете с необикновен талант… Младият Волфганг Моцарт сам се учи да свири на цигулка и орган. Седемгодишен той посещава Париж и изнася концерти заедно с баща си и сестра си. Именно в Париж са публикувани и първите му композиции. Следва огромно турне, семейството пътува с карета, прекосява с лодка Ламанша до Англия и изнася концерти във всички големи европейски градове. Първата си симфония и няколко сонати за клавесин и цигулка Моцарт пише през 1764 г., докато е на посещение в Лондон. Продължава да композира непрекъснато по време на всички безкрайни пътувания по пътищата на Европа.
Волфганг в официален костюм, подарък от императрица Мария Терезия, нарисуван от Пиетро Антонио Лоренцо през 1763 г.
  
На седемнадесетгодишна възраст Моцарт е вече завършен композитор със свой неподражаем стил. По това време той работи като капелмайстор при архиепископа на Залцбург - голям почитател на хубавата музика. След смъртта на архиепископа през 1781 г. музикантът напуска престижната работа. През следващата година се жени за Констанс Вебер, братовчедка на композитора Карл Мария фон Вебер.

Портрет на Констанс Вебер-Моцарт от 1782 г.

  
Портрет на синовете му Франц Ксавиер и Карл от 1798 г.
Моцарт е прекрасен съпруг и любящ баща на двамата си сина. Освен това е освободен и непосредствен човек, който се чувства еднакво добре, както в компанията на кралски особи, така и на приятелите си по чашка. Обожава Виена – градът, в който живее със семейството си, но е като у дома си във всички европейски градове. Навсякъде е боготворен като гений.
Той пише музика предимно по поръчка. А в нея личи една сложна и противоречива личност, лутаща се между чувство за хумор, граничещо с цинизъм и благородство, граничещо с трагизъм. Любимата музикална форма на Моцарт е операта. Във всяко свое вокално произведение той се опитва да разкрие неподозираните възможности на човешкия глас. Свири виртуозно на няколко инструмента, но любимият му си остава пианото. Неговите клавирни творби служат като образци на поколения композитори.
Въпреки огромното си музикално творчество и бляскавия успех на оперите “Сватбата на Фигаро” (1786 г.), “Дон Жуан” (1787 г.) и “Вълшебната флейта” (1791 г.), семейството на Моцарт живее в непрекъснати дългове. Понякога той е принуден да дава уроци по музика, за да се прехранва и да може да продължи да твори.
Последната година от живота на Моцарт, 1791, е най-продуктивната. Но в много от създадените тогава произведения (Концерт за пиано в си-бемол, Концерт рондо за валдхорна и оркестър, оперите “Вълшебната флейта” и “Милосърдието на Тит”, вокални и инструментални произведения, “Реквием”), усещането за лекота и радост е заменено от печал и мрачни предчувствия.
В края на годината Моцарт се разболява, а точно тогава непознат човек му поръчва да напише реквием – заупокойна меса. Още с нанасянето на първите знаци върху нотния лист, композиторът споделя с близките си обзелото го чувство, че пише реквием за собствената си смърт. На 4-ти декември той дава подробни указания на ученика си Франц Сусмайер как да бъде завършен реквиемът и същата нощ умира. Във Виена плъзва слух, че Моцарт е бил отровен от завистливия придворен композитор Антонио Салиери. Макар да съществуват сведения, че Салиери наистина е завиждал на Моцарт и всячески се е опитвал да пречи на кариерата му,
Ръкопис на части от "Реквием"
 слуховете остават непотвърдени.
От друга страна, медицински анализ на симптомите заключва, че смъртта на композитора е причинена от стрептококова инфекция, довела до проблеми в бъбреците и бронхопневмония. Поради финансови затруднения, Констанс е можела да си позволи само най-евтино погребение – в общ анонимен гроб. Веро ятно, за да поправи стореното, скоро след това градската управа на Виена издига красив паметник на Моцарт близо до Виенската опера.
Паметникът във Виена
  
Паметникът в Залцбург
Мистериозните обстоятелства около смъртта на великия композитор вдъхновяват няколко забележителни литературни произведения. Едно от тях е драмата на Пушкин “Моцарт и Салиери”. Другото е пиесата на Питър Шафър “Амадеус”, преработена и във филмов сценарий, по който през 1984 г. Милош Форман заснема брилянтния едноименен филм, носител на 8 Оскара, 5 Златни Глобуса и още много международни филмови награди.

Хронолoгия на Кьохел
Говорейки за творчеството на Моцарт, не може да не бъде споменат и Лудвиг ван Кьохел (1800 – 1877) – австрийски ботаник и минералог, поставил си амбициозната задача да подреди хронологично всичките над 600 произведения на именития си сънародник. Затова след всяко произведение на Моцарт стои буквата “К” и съответен номер. В хронологиите на Кьохел са описани: 41 симфонии, 26 струнни квартета, 27 концерта за пиано, 20 сонати и фантазии за пиано, 42 сонати за цигулка, 6 концерта за цигулка, концерти за флейта, флейта и арфа, кларнет, фагот и валдхорна, 40 дивертименти и серенади, 10 квинтета за различни инструменти, 18 опери, 42 отделни арии, 20 канона, 19 меси и ектения, 1 оратория, 4 кантати, 34 песни, 1 балет, много незавършени инструментални творби, части от сонати и симфонии.