Димитър Маринкев (флейта)
Василий Илисавски (пиано)
Сонати за флейта от двора на Сан-Суси

Формат: 1 CD
Цена: 12.00 лв.

ДИМИТЪР МАРИНКЕВ
между 1992-1996 г. учи флейта в класа на проф. Г. Спасов в ДМА-София. От 1996 г. започва обучение по блокфлейта в класа на Мариолайн ван Роон в консерваторията на град Енсхеде, Холандия. Между 1998-2001 г. учи флейта Тraverso в “Swelinck” консерватория Амстердам в класа на Джед Венц. След това продължава обучението си по Тraverso при проф. Конрад Хюнтелер в град Мюнстер. През 2003 г. специализира Барокова камерна музика при проф. Циперлинг в консерваторията на град Кьолн. Паралелно с това той следва модерна флейта при Карола Лихт в Messiaen Academy и взема уроци при проф. Роберт Уин в Кьолн, а по-късно и води семинари по Барокова интерпретация в неговия клас.
Маринкев участва в редица барокови формации като: Ansamble BWV в Енсхеде, Baroque Orchestra – Groningen, Baroque Ansamble – Hamburg. От 1999 г. до днес e постоянен член на Kammerenenseble Cologne, с който участва в редица турнета в Европа, Азия и Австралия. Между 1998 и 2003 г. е преподавател по флейта в музикални училища в Енсхеде, Райсен, Хенгело в Холандия и Райне, Емсдетен в Германия, а между 2000-2003 г. е и диригент на католически черковни хорове в Райсен и Нейфердал в източна Холандия.
През 2004 г. Маринкев се завръща в България и постъпва на работа като соло пиколист в Софийска Филхармония, участва като гост оркестрант в оркестри като ФМ Класик, оркестъра на Българското Национално Радио и Нов Симфоничен Оркестър.
Той развива и активна концертна дейност като солист и камерен музикант, изявява се в различни формации с имена като Апо Хакинен – клавесин, Василий Илисавский – фортепиано, контратенора Тепо Лампела, сопраното Алена Данчева, цигуларите Рикардо Минази, Крета–Мария Кентала и Мико Перкола. От 2005 г. той е и артистичен директор на ежегодния мартенски Бароков Фестивал в католическата катедрала “Ст. Йосиф” в София, организиран съвместно с Финландското посолство в България и фондация “Музика Християна”.

ВАСИЛИЙ ИЛИСАВСКИЙ
“... Необикновен, вдъхновен музикант, чисто удоволствие е да слушаш неговото изпълнение...” – пише Марта Аргерих за пианиста Василий Илисавский. Петербургският музикант, живеещ в Холандия, изпълнява своите концерти както на съвремено пиано, така и на старинни инструменти от 18 и 19 в.
Негови учители са Олег Майзенберг, Екарт Зелхайм, Барт ван Оорт и Елена Шишко. Василий е постоянен гост в петербургските зали и солист на Петербургската филхармония. Изявява се и като чембалист заедно с ансамбъла за старинна музика “Ars consoni”. Лауреат е на конкурсите “Клара Шуман” в Дюселдорф и “Сергей Прокофиев” в Петербург. Прави записи за немските радиокомпании Bayerischer Rundfunk, NDR и SWR. Участвува във фестивалите “Монтеверди” (Белгия), Оберстдорф (Германия) и Линсхотен (Холандия). Провежда лекции, концерти и семинари по старинно пиано в консерваториите в Осло, София, Москва и Санкт-Петербург и свири във фестивалите “Ёлимьюзик” (Петербург, Нижни Новгород), “Софийски музикални седмици”, “Варненско лято”, “Аполония”, както и в родната къща на Шуман в Цвикау.
“... Той притежава всички качества, за да бъде един от най-значителните пианисти на нашето време...” (Нелсон Фрейре)
“... Изключително дарование...” (Rheinische Post)

Шестте сонати в този диск са творби на композитори, споделящи естетиката на северно германската композторска школа от втората половина на 18 век, работили в Сан Суси, в двора на големия меценат на науката и изкуствата, пруския крал Фридрих Втори.
Колкото и да са различни, тези сонати носят в себе си типичния за времето сантиментално романтичн дух, подчертан от така наречения Empfindsam, “Сантиментален” стил. Този стил се развива в епохата на просвещението, наситена с нови философски търсения и социални промени, преместващи фокуса на творческия мироглед от преклонение пред божествното към индивида и неговите лични емоции, драми и противоречия, към душевността на обикновения човек.
Сонатата в Сол Мажор от К.Ф.Е.Бах, наречена “Хамбургска”, макар и писана по-късно от времето, когато композиторът вече не е работил в Берлин, е една своеобразна еманация и върховна точка в “Сантименталния” стил. Самият К.Ф.Е.Бах е смятан за създател и най-ярък представител на този стил. Със своята брилянтност, разчупена иновативна структура, прекрасни ромянтични мелодии, изненадващи хармонични смени и редуващи се настроения, тя е уникална по рода си перла е целия флейтов репертоар.
Й.Г.Мютел, ученик на Й.С.Бах и по-късно на К.Ф.Е.Бах, макар и по-малко познат в наши дни, е ярък прдставител на “Галантния” стил, с подчертана самобитност. Сонатата в Ре Мажор е смятана за единственото му произведение за флейта, но показва отличното му познаване на инструмента. Композиторът пише на лимита на творческите възможности прекрасни и изненадващи бравурни пасажи, подчертни от прецизно добавени динамики и щтрихи, които подсилват ефекта и създават допълнителен финес, нов същото време изисква от изпълнителя да импровизира и да тълкува написаното, което е така типично за Берлинската школа.
Макар и сам представител на друг стил и отмираща музикална епоха, в последните години от живота си Й.С.Бах посвещава сонатата в Ми Мажор на краля Фридрих, композирайки в новия “Галантен: стил, чийто голям почитател е монархът, но в същото време умело съумявайки да не изневерява на собствения си полифоничен стил и контрапунктична техника, демонстрирайки невероятните си възможности като композитор в жанра на соловата соната, пишейки на предела на техническите възможности на инструмента. Композиторът създава този шедьовър, наситен с лични откривения и красиви, запомнящи се мелодии, еталон за флейтова соната и до наши дни, обичана и изпълнявана от много флейтисти.
Сонаа е Ре Мажор от Й.Й.Кванц – брилянтния флейтист и голям теоритик на епохата си, посветил се на флейтата и издигнал я до до самостоятелен равноспоставен солов инструмент – показва именно тънкия усет на композитора към пределните възможности на инструмента, бравурния у стил и възможността за импровизация, която оставя на изпълнителя, и представлява едно истинско музикално бижу в стил “Рококо”.
Двете сонати в Ми Минор и в Сол Мажор, написани в Берлин, прдставляват по-ранния период на К.Ф.Е.Бах. Макар и на пръв поглед традиционни по форма и стил за епохата, в тях обаче безпогрешно се усеща геният и способността на композитора, който съумява като никой друг да придаде философска дименция на инструменталната музка, като извлича ясен и отчетлив риторичен изказ от инструмента, сравним и неотстъпващ по нищо на човешкия глас с всичките му нюанси и способност за изразителност.

Carl Philipp Emanuel Bach (1714-1788)
‘Hamburg’ Sonata for flute & continuo
in G major Wq 133
1 Allegretto –
2 Rondo (Presto)
Johann Gottfried Muthel (1728-1788)
Sonata for flute & continuo in D major
3 Adagio
4 Allegro ma non troppo
5 Cantabile
Johann Sebastian Bach (1685-1750)
Sonata for flute & continuo
in E major Bwv 1035
6 Adagio ma non tanto
7 Allegro
8 Siciliano
9 Allegro assai
Johann Joachim quantz (1697-1773)
Sonata for flute & continuo in A major
Nr. 274 Qv. 1-145
10 Allegro
11 Alla Siciliana
12 Graziosa, ma vivace
Carl Philipp Emanuel Bach
Sonata for flute & continuo in G major
13 Andante
14 Allegro
15 Tempo di Minuetto
1. Variation – 2. Variation
Carl Philipp Emanuel Bach
Sonata for flute & continuo in E minor
16 Adagio
17 Allegro
18 Minuetto
1. Variation – 2. Variation